Инфо Бизнес

Трънливите илюзии, обитаващи лоното на киноиндустрията, в „Убийството е всичко“ на Антъни Хоровиц

Косите есенни лъчи допринасят преосмислянето. Впускаме се из криволичещи планински дефилета - на предпочитанията или планиранията. Неусетно забелязваме, че тежки мъгли и прихлупени небеса във викториански стил ни обикалят. Посягането към книжната лавица отива на подобна атмосфера. Поражда асоциации за инкрустирани вселени, свити в редове. А там ... чаят ни изстива ... в чудодейната прегръдка на заглавия.

Британският автор Антъни Хоровиц се промъква в съкровеното местообитание на криминалната литература. Неговият роман „Убийството е всичко“ (изд. Еднорог, 2019) предлага повече от екстравагантното творческо присъствие на любим автор и същевременно причудлив герой. Той ни сблъсква със своеобразен разследващ Сатурн. Даниел Хоторн е мрачен, суров, педантичен, намръщен, брилянтен, находчив, могъщ. Чудноват индивидуалист и подозрителен скептик, който не заслужава да бъде заключен в кафеза на обичайните трактовки. Фигура, непримамена от обичайните импресии на прозрачността. И всичко битуващо (дори кротко) се превръща в обект на догадка. Паяжините - аргументи са разкъсани със съобразителност и остроумие. Авторовият триумф пък е осигурен на безброй нива в метатекста.

У читателя остава усещането за още нещо сътворено отвъд гъделичкащото очакване за решен казус. За изисквана емоция. Съсредоточеното внимание върху престъпни намерения, противозаконни деяния, непоклатими алибни полета и сложни вериги от мотиви ... Един от многослойните ракурси, привличащ в таен заговор съзнанието на публиката. Така безцеремонно се репетира способността за идентифициране. На достоверно иззидана неистина и действително съществуващи обстоятелства. Понеже интригуващото срастване факт - фикция отказва да напусне романа до последната страница.

Ронлив детайл в напрегнатия бяг на повествованието представляват реалните фигури на Стивън Спилбърг и Питър Джаксън. Защо те? Защо тук? Вниманието на Хоровиц се съсредоточава елегантно върху светоусещането на режисьори, продуценти и сценаристи. Той раздава доловими отсенки - прозрения от собствената позиция върху чупливи теми. Без укрита умисъл. Оставяйки кислород за предизвиканите въпросителни знаци у аудиторията. Без продиктувани крайпътни знаци към породените мнения. Сбито, но категорично - интерпретира очакваното и (за щастие) все още логично свободолюбие в творческия акт на писането. Не подминава трънливите илюзии, обитаващи лоното на киноиндустрията; модерните търсения на хората – изкуство и т.н. Фокусът на ключовите смислово - съдържателни намерения, типични за мистерията, обаче е неотместен. Природните описания, разпръснати артистично из абзаците, носят отпечатък – близък до естетиката в изобразителното изкуство. А езикът допълва ненатрапчиво детайлността на умерено хладнокръвен и властен декор. И още толкова много. Може да се сподели, но ...

Време (ни) е ... От вътрешната страна на клепачите да прожектираме криминална развръзка. А тя няма да бъде опитомена лесно. В изумление от стила на тайнствеността.

 

 

Автор: Жени Живкова, Издателство "Еднорог", https://ednorog.com/