Инфо Бизнес

„Дневникът на един книжар“ - мемоар за книгите и мемоар за човеците

  Библиотеките и книжарниците - за мен и (Слава Богу!) още много - винаги са били изкусителни храмове на любознанието. Пряк маршрут към вероятно жив някъде съвършен светоусет. И уважение към един особен тип трескавост у човека – пред мастилото върху хартията. Идеализираното реене на читателското въображение в книги понякога се задейства с капан. Като романтичната алюзия за Шотландия – бунтовница, пронизвана от воя на северен порив, навъсени сурови скали и полюшване на орловите нокти.

  „Дневникът на един книжар“ (Изд. Еднорог, 2018) обаче ни придружава в пътешествие далеч от тази сантиментална представа. Разказът на Шон Битъл е съкровен в своята прямота. Мемоар за книгите и мемоар за човеците. Онези, образно, от двете страни на тезгяха, а помежду им – полегнали в очакването – нечии букви. Не съвсем таен регистър в привидно монотонен пулс ежедневие. Отбелязвайки неудобни паралели и меридиани в света на книжарите, Шон Битъл не се стреми да провокира в изтънчен стил цяла година. Той огорчава, вбесява, намръщва, умилява, разсмива, учудва... Смущава везните на симпатия – антипатия. Защото е язвителен, но остроумен; хаплив и все пак справедлив; отегчен, но загрижен. Малко плюс и малко минус. Колоритен в своята искрена ирония, книжарят е истински. Като всеки от нас.

  Централната тема не е търговският успех. Бизнесът. Стратегията за печалба. Независимо от прилежните счетоводни разчети по дни. От финансовото съперничество с електронни гиганти. От съмненията  за неправилно инвестиране в рафтове и купчини мъдрост по пода. Тя извира другаде. Почти апокрифно. Под пластове особняци – клиенти; скучни седмици на месеци – маркетингови неволи; всевъзможни междуличностни (а и с един опак киндъл) стрелби. Къде ли мигрира тогава рутината в текста, а и участта на книжаря? Към разширените зеници. В тях можем да се оглеждаме. Толкова са широки. Поглъщат с помитаща антикварна тръпка. През типичен британски хумор, безмилостно строен език и повече от десетки истории - срещи с други и нас, се пренасяме в нехудожествен биографичен импулс. Описателна „Одисея“ в секция „Риболов“. И хем обичаме, хем недоволстваме. Убедени в нестереотипите. На собственици по призвание или чудо, малки градчета, сръдливи съседи, но и жадно четящи деца.

  Остава да отворите книжарница. Или да отворите книгата. Сметките все ще излязат.

 

Автор: Жени Живкова, Издателство "Еднорог", https://ednorog.com/