Инфо Бизнес

Как държавата иска да пребори прането на пари?

След драмите с Наредба Н-18 за касовите апарати на бизнеса в България ще му се наложи да се изправи и пред още едно изпитание.

От тази година влезе в сила новият Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), а повече от 9 месеца след обнародването му в Държавен вестник правителството прие и правилника за прилагането му в края на декември миналата година.

Документът е изключително важен, защото на практика засяга дейността на застрахователи, презастрахователи, пощенски оператори, инвестиционни посредници, нотариуси, регистрирани одитори, които няма да имат право да установяват кореспондентски отношения с банки фантоми.

Както в правилника, така и в новия закон обаче е пълно с неясноти, които изправиха на крак цели съсловия.

Така например в средата на февруари адвокатите излязоха на протест, защото текстове от закона според тях потъпкват адвокатската тайна. Нормативът ги задължава да докладват на ДАНС за съмнителни парични операции на техни клиенти и да обучават служителите си да разпознават прането на пари. Те са категорични, че ако не се промени Законът за мерките срещу изпирането на пари, той ще рефлектира не само върху адвокатите, но и върху техните клиенти, като ще бъдат нарушени редица европейски закони, Конвенцията за защита на правата на човека, адвокатската тайна и разпоредби в националното ни законодателство, включително и Конституцията. 

 

В крайна сметка властта склони и работна група в рамките на вътрешната комисия на Народното събрание ще направи промени в спорните текстове, а адвокатите ще бъдат извадени от изискванията.

Причината да започнем да анализираме проблемите с новия закон толкова „отдалече“ е, че това е поредният норматив, който управляващите кърпят „на коляно“.

На първо четене мотивите са благородни и продиктувани от европейски изисквания - законът въвежда изискванията на Четвъртата директива срещу изпирането на пари - Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на ЕП и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (AMLD 4), а Европейската комисия в края на януари установи, че директивата е транспонирана непълно. България трябва да представи своя отговор до 26 март 2019 г.

Крайният резултат обаче създава реални затруднения пред българския бизнес.

Краткият срок за запознаване с многобройните, специфични изисквания на правилника изправи пред значителни затруднения тридесет и пет категории задължени лица по чл. 4 от ЗМИП (банки, търговски на едро, нотариуси, инвестиционни поосредници, заложни къщи, търговци на оръжие и много други). По отношение на плановете за обучения, Правилникът постави в равнопоставена позиция кредитни и финансови институции, които ежедневно извършват операции по идентифициране на клиенти, установяване произхода на средствата и т.н., и други субекти като неправителствените организации повечето от които имат цели, дейности и финансови ресурси силно отдалечени от възможностите за пране на пари. Това се посочва в становище на Българска стопанска камара (БСК) по въпроса.

Според бизнеса едноличните търговци и структури без персонал са заставени да изпратят писмени обещания до ДАНС, че ще се запознаят с правилата на ЗМИП, за което ще изготвят протоколи. „Практическият изход от създалата се ситуация бе, че публикуваните два дни преди изтичане на крайния срок на страницата на ДАНС примерни планове за обучение, бяха дословно припознати от задължените лица, подписани и изпратени обратно до техния автор - ДАНС, с цел да бъдат избегнати санкциите по закона. Вероятно по аналогичен начин ще бъде намерен практически отговор и на следващото изискване на Правилника – всички задължени лица да предоставят за утвърждаване от директора на „Финансово разузнаване“ на ДАНС, Вътрешните си правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари“, коментират още от БСК.

Срокът за изготвяне на правилата е четири месеца след приемането на правилника и изтича на 12 май 2019 г. за лицата, за които задължението е възникнало преди приемане на норматива.

Какво пише в закона?

До 15 февруари на текущата година лицата, които са задължени да прилагат мерки срещу изпиране на пари, изготвят на годишна база план за въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си за запознаването им с изискванията на ЗМИП и трябва да го изпратят на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност”.

В плана се включва и текущо практическо обучение по чл. 67 от правилника, насочено към разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти и предприемане на необходимите действия при възникнали случаи на съмнение за изпиране на пари. Тези обучения се различават от обученията за специализираните служби, които някои задължени лица като банки, трябва да създадат, стана ясно по време на обучителен семинар, организиран от Economix . Планът трябва да е определен от управителя или от специално назначен служител на висша ръководна длъжност, за което обаче трябва да е уведомен ДАНС (точка 18 от Допълнителните разпоредби на закона).

Друг критичен момент от новия закон е дефиницията, която той дава за Действителен собственик. Според текстовете действителен собственик е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на няколко условия. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар.

Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.

Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.

Според закона индикация за „непряк контрол“ е упражняването на краен ефективен контрол върху юридическо лице или друго правно образувание чрез упражняването на права чрез трети лица, включително, но не само, предоставени по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица.

От семинара на Economix стана ясно още, че според очаквания и изчисления на Агенцията по вписванията, около 85 хил. фирми и юридически лица с нестопанска ,цел следва да подадат декларации за действителните си собственици  до края на май 2019 г. Правилникът освен че съдържа формата на декларацията, уточнява, че тя се подава от представляващите и трябва да е нотариално заверена. Информацията за действителен собственик не е публична. Достъп до нея ще имат ДАНС, БНБ, КФН и задължените лица по чл. 4.

От тази година фирмите ще трябва да използват поне два способа за изясняване на произхода на средствата на своите клиенти:

- събиране на информация от клиента за дейността и операциите (въпросник)

- от официални независими източници (бази данни);

- информация, събирана по ЗМИП, Валутния закон и др.

- използване на информация, обменяна в рамките на групата;

- проследяване на паричните потоци

При съмнение или узнаване за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход лицата по чл. 4 са длъжни да уведомят незабавно дирекция „Финансово разузнаване на Държавна агенция „Национална сигурност“ за всяко плащане в брой на стойност над 30 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент в рамките на установените отношения или при случайни сделки или операции.

В Правилника се съдържат две важни декларации – чл. 42, ал. 2, т. 2 и чл. 66, ал. 2 от ЗМИП.

С първата декларация клиентът (настоящ, потенциален или действителен собственик) заявява дали попада в някоя от категориите по чл. 36. Това са т. нар. видни политически личности – министри, кметове, заместник-кметове, депутати, ръководители на международни организации, членове на сметни палати и т.н. – както от България, така и от трети страни. Законът се прилага и по отношение на свързаните с тях лица, като трябва да се има предвид, че това се отнася и до лица във фактическо съжителство, както и до роднините по съребрена линия от втора степен и техните съпрузи или живеещи в съжителство. Свързано лице е и всяко физическо лице, за което се знае, че е действителен собственик съвместно с видна политическа личност на юридическо лице или друго правно образувание или се намира в други близки търговски, професионални или други делови взаимоотношения с такова лице, както и всяко физическо лице, което е едноличен собственик или действителен собственик на юридическо лице или друго правно образувание, за което се знае, че е било създадено в полза на видна политическа личност. За тези лица и свързаните с тях се прилага разширена комплексна проверка.

С втората декларация се уреждат случаите, когато е било невъзможно да се приложи изискването на чл. 66 за изясняване на произхода на средствата по два от възможни пет способа, или ако се е стигнало до противоречива информация. В такъв случай законът допуска изяснява на произхода на средствата чрез декларация от лицето.,

Източник: www.investor.bg